„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Александр Александрович Блок (1880-1921 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Само влюбеният има право на званието човек.
* * *
Безделниците и неуравновесените глави са вредни за народното благосъстояние.
* * *
Невъзможното е било възможно. Но възможното е било мечта.
* * *
Изкуството, както и животът, не е по силите на слабите.
* * *
Човешката съвест кара човека да търси по-доброто и понякога му помага да се отказва от старото, уютното, милото, но умиращо и разлагащо се – в полза на новото, отначало неуютно и немило, но обещаващо нов живот.
* * *
Гибелта не е страшна за героя, докато безумства мечтата!
* * *
Само за великото си струва да се мисли, писателят трябва да си поставя само големи задачи; да ги поставя смело, без да се смущава от малките си сили.
* * *
Животът е без начало и без край. Нас всички ни дебне случаят.
* * *
Във всеки човек има няколко души, които воюват един с друг и невинаги побеждава най-достойният. Но животът често сам решава това, което изглежда най-нерешимо.
* * *
Само едно прави човека човек – знанието за социалното неравенство.
* * *
Прякото задължение на художника е да показва, а не да доказва.
* * *
Изморих се безсилно да проклинам, нужно ми е човек да ми вдъхне живот, а не само разговори, похвали, плювни и предателства, както през цялото време се върши около мен. Може би и аз самият съм такъв – още повече, че аз тайно ненавиждам околните: нали старателно са култивирали онези зли семена, които биха могли и да не израснат в моята душа така пищно.
От ирония, лирика, фантастика, лъжливи надежди и обещания можеш да полудееш.
* * *
Струва си да се живее само така, че да се предявяват безкрайни изисквания към живота.
* * *
Само онова, което е било изповедта на писателя, само онова творение, в което той е изгорял докрай, за да се роди за нови творения или за да умре – само то може да стане велико.
* * *
Ненавистта е благородно чувство. Защото израства от пепелта на изгорялата любов.
* * *
Осъзнаването на това, че чудесното е било редом с нас, идва твърде късно.
* * *
Онзи, който разбере, че смисълът на човешкия живот е в неспокойството и тревогата, вече престава да бъде еснаф.
* * *
Аз искам винаги да гледам в хорските очи, да пия вино и жените да целувам, и с ярост на желанията да минава вечерта, когато горещината пречи денем да се мечтае, песни да се пеят! И да се чува вятърът в света!
* * *
Да се ненавижда интернационализмът – то е да не се познава и да не се усеща националната сила.
* * *
Само истината – колкото и да е тежка тя – е „леко бреме”.
* * *
Колкото повече чувстваш връзка с родината, толкова по-реално и охотно си я представяш като жив организъм.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Блок
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Только влюбленный имеет право на звание человека.
* * *
Бездельники и взбалмошные головы вредны для народного благосостояния.
* * *
Невозможное было возможно. Но возможное – было мечтой.
* * *
Искусство, как и жизнь, слабым не по плечу.
* * *
Человеческая совесть побуждает человека искать лучшего и помогает ему порой отказываться от старого, уютного, милого, но умирающего и разлагающегося, – в пользу нового, сначала неуютного и немилого, но обещающего новую жизнь.
* * *
Гибель не страшна герою, пока безумствует мечта!
* * *
Только о великом стоит думать, только большие задачи должен ставить себе писатель; ставить смело, не смущаясь своими личными малыми силами.
* * *
Жизнь – без начала и конца. Нас всех подстерегает случай.
* * *
В каждом человеке есть несколько людей, и все они воюют друг с другом, и не всегда достойнейший побеждает. Но часто жизнь сама решает то, что казалось самым нерешаемым.
* * *
Одно только делает человека человеком: знание о социальном неравенстве.
* * *
Прямая обязанность художника – показывать, а не доказывать.
* * *
Я устал бессильно проклинать, мне надо, чтобы человек дохнул на меня жизнью, а не только разговорами, похвалами, плевками и предательством, как это все время делается вокруг меня. Может быть, таков и я сам – тем больше я втайне ненавижу окружающих: ведь они же старательно культивировали те злые семена, которые могли бы и не возрасти в моей душе столь пышно. От иронии, лирики, фантастики, ложных надежд и обещаний можно и с ума сойти.
* * *
Жить стоит только так, чтобы предъявлять безмерные требования к жизни.
* * *
Только то, что было исповедью писателя, только то создание, в котором он сжег себя дотла, – для того ли, чтобы родиться для новых созданий, или для того, чтобы умереть, – только оно может стать великим.
* * *
Ненависть – чувство благородное. Потому что она вырастает из пепла сгоревшей любви.
* * *
Сознание того, что чудесное было рядом с нами, приходит слишком поздно.
* * *
Тот, кто поймет, что смысл человеческой жизни заключается в беспокойстве и тревоге, уже перестанет быть обывателем.
* * *
Всегда хочу смотреть в глаза людские, и пить вино, и женщин целовать, и яростью желаний полнить вечер, когда жара мешает днем мечтать, и песни петь! И слушать в мире ветер!
* * *
Ненавидеть интернационализм – не знать и не чуять силы национальной.
* * *
Только правда, – как бы ни была она тяжела, – „легкое бремя”.
* * *
Чем больше чувствуешь связь с родиной, тем реальнее и охотнее представляешь ее себе как живой организм.
---------------
Руският поет, драматург и литературен критик Александър Блок (Александр Александрович Блок) е роден на 16/28 ноември 1880 г. в Санкт Петербург. Пише стихотворения от 5-годишна възраст. Завършил е историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1906 г.). Включва се активно в творческия живот на времето си, публикува в списанията „Вопросы жизни”, „Весы”, „Перевал”, „Золотое Руно”, в литературни алманаси, във вестниците „Слово”, „Речь”, „Час” и др. Основен представител на руския символизъм, той е най-влиятелният руски поет от началото на ХХ в. Автор е на книгите „Стихи о прекрасной даме” (1905 г.), „Нечаянная радость” (1907 г.), „Земля в снегу” (1907 г.), „Снежная маска” (1907 г.), „Лирические драмы” (1908 г.), „Ночные часы” (1911 г.), „Стихи о России” (1915 г.), „Собрание стихотворений” (1916 г.), „Ямбы” (1919 г.), „За гранью прошлых дней” (1920 г.), „Двенадцать” (1920 г.), „Седое утро” (1920 г.), „Рамзес. Сцены из жизни Древнего Египта” (1921 г.), на драмата „Роза и Крест” (1912 г.) и др. Умира на 7 август 1921 г. в Петербург.